Разкопките на Карановската могила разкриват праисторическите култури от VII до II хилядолетие пр. Хр. с малки прекъсвания. Разкопките на селищната могила започват през 50-те години на 20 в. от Васил Миков и Георги Георгиев. Това е една от малкото цялостно проучени селищни могили на територията на България. Разкрити са 7 пласта. Селищната могила става епонимен обект не само за България, но и за цяла Югоизточна Европа.
В началото на Римската епоха на около 1 км северно от могилата възниква голямо антично селище. През 1912-1914 г. археолозите откриват монети от 3-4 в. От 1976 г. в продължение на шест години се извършва теренна проучвателна работа в следствие на която са установени четири строителни периода, обхващащи времето от I до първата половина на IV в. Най-ранните монети намерени на обекта са от 46 г. пр. Хр. при управлението на император Клавдий. Предположенията на археолозите са или вила-рустика на поземлен аристократ или пътна станция на пътя Августа Траяна-Анхиало.